Родителите са най-скъпите хора в живота на повечето от нас. Явно

Родителите са най-скъпите хора в живота на повечето от нас. Явно по тази причина се опасяваме да си представим, че някой ден ще останем без тях. Като дребни деца, всички гледахме на родителите си като на същински супергерои, които могат и не се опасяват от нищо. И когато пораснем, отхвърляме да имаме вяра, че родителите ни към този момент не са толкоз мощни, бързи и безстрашни, както преди. Трудно е да наблюдаваш по какъв начин старостта безмилостно ги обгръща от ден на ден и повече. И най-лошото е да се примирим с обстоятелството, че родителите ни не са вечно …

След загубата на родителите светът се трансформира оттатък признанието и в никакъв случай повече няма да бъдем същите.

1. За страдание, ще разберем цената на фамилията едвам откакто го загубим. Когато родителите ви си отидат, най-сетне ще разберете, че в света няма по-силна и безусловна обич от родителската обич. Най-накрая ще разберете, че всякога, когато родителите ви се каят или ви не разрешават да вършиме нещо, те в действителност желаят единствено положителното за вас. Ще разберете, че родителите са били подготвени за всичко за вас и след загубата им в никакъв случай няма да намерите някой, който може да направи повече за вас от родителите.

2. Най-накрая осъзнавате, че към този момент не сте деца. Никой в никакъв случай няма да ви назова щерка или наследник. Когато се разболеете, никой няма да си постави топли чорапи, да постави горчична превръзка или да сготви апетитен домакински бульон …

3. Ще бъдете доста тъжни, че родителите ви в никакъв случай няма да видят внуците си. Няма да имате взаимни фамилни фотоси. Баба няма да може да обгърне децата ви с нейната милувка, а дядото няма да ги научи на някоя житейска мъдрост.

4. След като загубите родителите си, към този момент не можете умерено да слушате по какъв начин вашите другари или познати се оплакват от родителите си. В такива моменти ще се съгласите да продадете душата на дявола, с цел да чуете най-малко един път гласа на майка си и да се притиснете до нея.

5. Болката от тази загуба в никакъв случай няма да ви напусне. Разбира се, времето лекува раните и тези тъжни мемоари ще избледнеят на назад във времето, само че в никакъв случай повече няма да можете да забравите оня съдбоносен ден, деня, в който сте изгубили най-скъпия човек на земята.

6. Тайно ще завиждате на другари, които имат родители. Най-трудното нещо, което ще имате за коледните празници, тъй като те се считат за най-семейните. И ще се почувствате доста самотни и празни, когато сътрудниците ви от работата си вземат почивка, с цел да отидат при родителите си за празниците. Трудно е да предадеш възприятията и вълненията си, когато някой от приятелите ти се оплаче, че ще би трябвало да прекара всички празници в фамилния кръг. Трудно е, тъй като бихте дали всичко за него …

7. Всички ваши празници и запаметяващи се дати ще станат по-самотни. Дори в случай че към този момент имате половинка и евентуално деца, в никакъв случай няма да върнете атмосферата на празника, който царуваше, когато родителите ви бяха живи. Миризмата на къс на мама или изпечена патица с ябълки, ароматът на домашно вино на баща и евтини цигари … Това в никакъв случай няма да се повтори.

8. Ще започнете да гледате на света с изцяло разнообразни очи. Само откакто загубите родителите си, ще разберете, че те не са били единствено вашите родители, само че и елементарни хора. Те, като милиони други хора, имаха доста неприятности и проблеми, задания и житейски пъзели, които не можаха да разрешат. И когато осъзнаете всичко това, тогава сигурно ще желаете да поговорите с тях за това, обаче, ще бъде прекомерно късно …

9. Всеки път, когато животът ви ще бъде прелестен или противоположното, неприятни обстановки, преди всичко желаете да ги споделите с родителите си. Ръката ви несъзнателно ще посегне към вашия мобилен телефон, с цел да набере мъчително прочут номер, на който никой няма да отговори.

10. За страдание, едвам откакто загубите родителите си, ще започнете да разбирате същински какъв брой сте ги обичали и какъв брой скъпи са били за вас. Ще желаете да поговорите с тях, да ги помолите за амнистия, да ги прегърнетете най-малко още един път..

Не чакайте, до момента в който не стане прекомерно късно. Не отлагайте живота за по-късно. Не мислете, че всичко към момента следва и всички ще сте в точния момент. Обадете се на родителите си незабавно и им кажете какъв брой доста ги обичате, тъй като никой не знае какво ни чака на следващия ден …

Инфо:зажената